Неравната борба с мишките у дома
Казват, че един от най-големите недостатъци на това да живееш в къща е голямата вероятност ежедневно да имаш мишка неканен гостенин. Не вярвах, че в двайсет и първи век при модерното строителство и напредналите изолации това е възможно и подминавах подобни предупреждения с усмивка. Те идваха откъде ли не – съседи, приятели, роднини, дори ми предлагаха цели комплекти за борба с мишки и плъхове, но не оборудвах новата ни къща с нищо подобно.
Всъщност, за цели пет години се оказах прав – вкъщи не сме се борили нито с мишки, нито дори с по-дребни гадини като хлебарки и дървеници. Семейството ми истински се наслаждаваше на уютната ни крайградска къщичка и прекарвахме страхотно времето си заедно.
Една вечер, точно след като се нахранихме и се настанихме на дивана да гледаме как две тийнейджърки се надпреварват коя пее по-фалшиво, се чу писък от кухнята. Беше малката ни 9-годишна дъщеря и първото нещо, което ни мина през ума, беше, че се е порязала на нещо остро или е направила някаква беля. Затичахме се и я видяхме застинала в средата на кухнята, разтреперана и сочеща към шкафовете. Отворих единия и отскочих назад – един голям тлъст плъх излезе и, преди да се усетя, се скри зад другите шкафове.
Трябва да призная, че се стреснах кажи-речи колкото и дъщеря ми (която заедно с жена ми отново започна да пищи). За щастие, успях да се проява като мъжа в семейството и да запазя самообладание. Пратих уплашените момичета в хола и започнах да се боря с плъха. Първо, отворих пак шкафа, за да видя какво беше правил вътре. Беше нагризал няколко неособено добре опаковани неща, но като цяло нямаше много поразии. Естествено, след това се наложи да изхвърлим всичко оттам и добре да дезинфекцираме, така че на вятъра отиде немалко ядене.
Взех едно парче храна и с него примамих плъха. Той се хвана, но това не беше достатъчно да го победя – просто грабна парченцето и се прибра обратно в скривалището си. Все пак, бях на прав път. Трябваше ми единствено нещо, с което да го затворя – капан. В мига, в който се сетих за това, съжалих за всичките пъти, през които съм подценявал предупрежденията и съм отказвал капаните за мишки, които ми предлагат.
Отидох до съседа, обясних му набързо ситуацията и му поисках капан. Той веднага ми услужи, изпращайки ме с поглед тип „нали ти казах“. Заредих капана с парченце от същата храна и си легнах. Преди това се наложи и да измия чиниите, че жената я беше страх да припари в кухнята.
На сутринта мишката беше в капана и с малко жал и съвест се наложи да се отнеса с нея по възможно най-варварския начин. Върнах капана на съседа, но след по-малко от две седмици отново ми се наложи да го искам. Този път потърпевша беше жена ми – една малко по-малка мишка за малко не я е накарала да изпусне цяла тава с мусака.
Очевидно, проблемът с мишките вече засягаше и нашата къща и не можех повече да го отричам. Купих два хубави капана за мишки, в които да се побере и най-тлъстият плъх. Надявам се да не се налага никога да не ги ползвам, но вече със сигурност няма да тичам към съседа при подобна ситуация.
